Нощ , звезди , луна , пълна романтична идилия , но за кого ?
В прекрасната нощ на сияйните
звезди , на самотна пейка седеше , тя,най – красивата жена из цял Лондон. Лейди Калия Амбър Чарълтън , нейната красота и изящество не бе неизвестна из светските обкръжения на нейният свят.
Тя , бе известна не само с дара на своето тяло , тя бе и най – богатата и единствена наследница на своя род .
Затова бе трудно да не бъде забелязана от младите джентълмени на Лондон.
Именно в тази вълшебна и чувствена нощ , тя бе отвратена от целият свят и живущтите в него хора , най – вече от мъжете му.
Погледът й падна бегло из красивото и ароматно убежище , нейната градина на спокойствието.
Обгражаващата я обстановка бе противоречие от човешката ръка и най – висшата сила на света , природата. Разбира се тук , майката природа бе взела връх.Навсякаде бе обсипано с най – красивите и рядко срещани видове растения.
Видовете им бяха един от един по изящтни и по ароматни , който простото човешко око бе срещало. Но днес и това не можеше да разведли тъжната лейди.В главата й пропускаха мисли за изминалите мигове на огърчение и на съсипани мечти.Вкусът чийто бе толкова гнусен , че мисълта , пак за тях , я натъжаваха още повече.
Как , можеше вуйчо й да бе токлкова груб и жесток с нея , как можа да я нарани токова много , да иска да я омъжи за този гнусен Сет Макалистър, та той дори не бе англичанин.
Дори не благоволи да я попита , за нейното съгласие.Явно е искал , толкова стремгвало да се отърве от нея , че е забравил дори обноските си и възпитанието.
Ах , колко , бясна беше в този момент , когато лукавият Сет , уж , от възвишени чувства поиска , ръката й от нейният наставник,колко противен и изглеждаше той.
Отговорът , поне за нейна , голяма изненада бе удивителен, шамара който така умело от детинство й послужи за нейното не.
Лека усмивка огря на божесвеното й лице , при спомена , потривайки все още пусиращата си ръка.
Как би искала пак да можеше да постави на място глупакът със същият похват.
-1-
Дори и яростните викове на вуйчо й не можеха да убият насладата от нейната независимаст , като пълноценна личност.
Което още повече направи положението й по – трагично в този мъжки свят.
Сега тя бе , по – ниско в очите на единственият си роднина от колкото е била преди. Сега той , обикаляше сърдито нейната къща и проклинаше гласно деня в който е трябало да поеме отговорността за сирачето на сестра си , лейди Амбър Огъст Чарълтън.
При смъртта на самата лейди й нейнийт красив и богат съпруг , така неочаквано , възможността да поеме наставничеството над малката дама ,му се струваше , много изгодна позиция , докато не разбра от завещаниео ,че само малката има право на парите на Чарълтън.
Тези мисли объркаха изцяло вече натовареното й съзнание.
Тя самата не можеше да си спомни откъде знаеше толкова подромности за нейното наследсво , сигурно просто така й се струва.
Но , яростта й пак нарастна когато си спомни за думите на вуйчо й , че щом няма свадба , няма място в къщата.
От една страна я зарадва безвезвратно , но от друга тя не бе опитвала от света отвън.
Но щом така иска , трябвали самата тя да се измъчва да търпи унижението отново и отново всеки ден.
Да би било , по – добре да я няма.
Нощт , звезди , луна , романтична идилия , но за кого?
В прекрасната нощт на омайните звезди в омайната градина
гост остана само самотата.
-2-