Храбростта на една жена

Храбростта на една жена Този разказ е още една драма,от многото които сме успели да преодолеем.През 1991 година моят съпруг внезапно се разболя.Това стана в служебната му кола,отивайки на работа по средата на авеню "Експресен път",около пет и тридесет часа.Лекарите от централната военна перувианска болница ми казаха,че е получил много силен мозъчен кръвоизлив. Ето тук започва моята история.Казвам се София Е.Х.Бях на четиредесет години и до този момент ,бях една от онези жени ,които нямаха какво повече да поискат от Бога.Имах щастливо семейство и един грижовен,влюбен и обичаш ме съпруг.Притежавах всичко,което една жена би желала от своя съпруг.Той се стараеше винаги да имаме всичко и нищо да не ни липсва.Поради тази причина неуспяваше да спести пари.21дни след заболяването на мъжа ми,един ден на обяд при мен дойде една млада госпожица около двадесет годишна,която се оказа незаконна дъщеря на съпруга ми.Аз нищо непредполагаща ,в този момент се почуствах най-унижената жена на света.Бях лъгана толкова много години.Но успях да преодолия тези чуства. Дните минаваха и аз трябваше да работя,за да изхранвам ,мен и децата ми.Единият от синовете ми реши,да продава"chita morada » в еднолитрова бутилка от лимонада с пластмасова чаша.Инвестицията не беше голяма.За две години успяхме да спестим пари,и с тях решихме да купим една кола"sandruchero »Започнахме да работим срещу университета Св.Мартин,пред факултета по хотелиерство и туризъм.Бизнесът ни провървя,спестих пари с които изпратих един от синовете ми да учи в чужбина,изпълнявайки тази негова мечта.Той беше на 17год.,авантюрист.Пътуваше сам из Парагвай в търсене на по-добър живот.Той успя да работи и учи едновременно и аз бях горда с него. След време градската управа на Лима ни създаде проблеми около разрешението на кметството за продажба на"sanguches »По тази причина прекратихме продажбата му.Тогава започнах работа в един католически колеж наречен Мария Анжелика,където продавах пържени картофи в междучасието и чистех тоалетните..Там работих около три години,докато не смениха директорката. Тъй като вече имах малко събран капитал,аз купих тигани,които складирах у дома и ги продавах по пазарите-незаконно. Сега смятам,че живата ни поднася изпитания,но само ти лично можеш да решиш да ги преодолееш или да ги оставиш да те съкрушат.Моят син не се утвърди в Парагвай,но там срещна едно момиче,занимаващо се с туризъм ,залюбиха се и се ожениха в Перу.Тя е шведка,а сина ми завърши обучението си като инженер. Аз вече не работя,децата ме издържат.Направих това за четирите ми деца,три момчета и едно момиче,най-голямата.Те всичките работят.Само едно от тях е женено.Ако си жена никога не се предавай и ще видиш един ден ще имаш късмет