Крадецът на Праскови

     В обърканото време от началото до средата на 20 век- войни, икономически кризи, катаклизми и неизпълнени идеали – литературата обръща поглед към забравените ценности, към забравения морал и забравеното човешко.
След Втората Световна Война Емилиян Станев публикува повестта „Крадецът на Праскови“ - една история за изконния женски стремеж към свобода, щастие и любов.
Композиционно творбата може да се раздели на две части – налице е разказ в разказа.
Действието се развива непосредствено около II Световна Война. Никола( разказвачът) се завръща в родното Търново, по време на окупацията, да продава имот. Гледките от пораженията на войната извикват в него спомени от детството, времето на ПСВ. Нищо не се променило. Отново войната е разпростряла своите пипала, носещи смърт, болести и грозота. Хората са оприличени с маймуни. Разсъжденията на повествователя водят в една единствена посока – колко е безмилостна и чудовищна войната във всичките и лица.
Никола отива да посети своят учител, от дума на дума разговорът се завърта около полковника и неговата съпруга, живяли в съседство. Тук започва втората част на произведението. Ретроспективно, авторът връща читателя назад към ПСВ. Главните герои са Елисавета, полковникът и сръбският военнопленник Иво Oбретенович.
От трите образа най-развит и завършен е този на Eлисавета. Тя е в центъра на сюжетното развитие – жена със загадъчна и навяваща тъга красота, преживяла три войни, на прага на отминаващата младост. Съпругът й – застаряващ полковник- е олицетворение на войната, единственото чувство останало в душата му е омразата към врага. Физически страдания му носят последиците от тази война – кражбите, окупаторите, пораженията.
Първата среща на Елисавета с военнопленника става в градината на семейната й къща, където тя го хваща да краде праскови. На първата им среща присъства и учителя, който забелязва вълнението на жената от погледа на сръбския военнопленник. И вместо да го предупреди за опасността, която го грози, ако идва в къщата и, тя му дава да се нахрани и го кани пак да мине, когато е сама. Така пламва греховна любов между двамата. Започват срещите им край една от липите в семейния дом, където изживяват най-вълнуващите мигове в живота си. Тази любов е единственото щастие на Елисавета – на прага на отшумяващата младост, загубената надежда да стане майка, студеното отношение на полковника и на фона на войната разрушила не един свят.
Една нощ Елисавета чува изстрел. В тази съдбовна нощ учителят чува и втори. Първият куршум отнема на младата героиня всичко хубаво, до което се е докосвала, затова вторият е логичното продължение на историята – слага край на една чиста любов и една човешка драма.
Повестта „ Крадецът на Праскови“ съхранява свят, който живее благодарение на пластичният талант на автора си. В свят просмукан от жестокост се ражда една красива, но обречена любов. Тя е плод на естесвения стремеж за щастие и свобода, но е убита в хаоса от жестокост, във време, в което човешкото е изтрито от хората.