Есето с малки критики е великолепно погледнато през погледа на един български политик.Може
да му отвори очите за ЕС и влизането
ни в него.Какво печелим и какво губим.То ни показва и отношението на хората ,на обикновеният човек към българският политик,който вечно краде и вечно не му достига.Вкарва пари от Световната банка за разни проекти и за изравняване на стандарти между страните ,ала все не
се получава.А,сметка никой не му държи къде са парите.Все се слуша пари няма действате ,пък имаме излишък от няколко милярда.Есето показва ,как ние с влизането
си в ЕС сами
ще си дадеме земите без бой ,не ни трябва война ,а за жълти стотинки ще е продадеме и ще се оставим другите да ни водят ,като марионетки.
Ето това ще стане ,ако Българският политик не обърне внимание в някои точки от параграфа на ЕС.Това непрекъснато поточество на информация от чужбина води до нашето затъпяване ,като вземаме готови формули ,изпробвани от американците ,без да мислим ,че тук в България процесите са други.Искаме изравняване на стандартите ,да ще ги изравним ,но в цените , а не в заплатите.
Тъжна е гледката тук.Дано се обърнем на 180 градуса и да поемем
по -друга по-безопасна за нас- народа пътека.Да не продаваме земите си и да не унищожаваме производсрвото си.Като създадем повече пазари и производители ,за да се чувства българският производител по-защитен,дори и наполовина.Молете се за бъдещето на България.
Още прегледи за Евроинтеграцията и нишките,които се късат