Сияйна любов

Това е книга, която посвещавам на Бог, вдъхновена от Святия Дух.  От стиховете избликва спонтанната любов към природата, хората и красотата.
Духът е освободен от златната клетка на безверието и полита като птица. Във вълшебния свят на римите приижда светлина! Творец и създание общуват чрез вярата.
Миг на просветление...Тишина...Стъпки в морето, изгрев...Съдбовност. Духовните сили
подчиняват материята. Сияние и любов, свят на образи, чувства, съвършенство.
Плавност, мекота, и изповедност, молитва. Читателят се докосва до жизнерадостните и пълни с оптимизъм стихове.  Първите стихове описват най-цветната и вдъхновена картина, която можете да си представите. Това е картината за цветята - тяхната ефирност, нежност и радостта, която носят на хората. Те са съпричастни на хората по
всякакъв повод. Те имат особен живот - живота на обаятелността, лъчезарността.
Малката Ида от приказката на Андерсен тук е символ на детската чистота и красота,
която може да съществува само в този приказен свят. Принцесата на цветята е
част от този цветен сън-мечта. Тя е обещание за зората на новата надежда, за по-добър свят.
Следващите стихове разглеждат цитат от Шекспир, който ни акцентира върху силата
душевната красота да променя и белезите на старостта, която заличава прелестта на лъчезарната младост. Есента отнема цветовете на природата и ги лишава от жизненост, цветовете на цветята повяхват, телата са подвластни на старостта. Остава ли нещо красиво? Единственото нещо, което остава е красотата на душата - действителната същност на човека, която се проявява във взаимоотношението му с
другите хора. Любовта и нежността, които е проявявал, грижата, която е дал и е готов да пожертва за хората, които го заобикалят. Злобата, е онова, което принизява човека и  го деформира. Другите три стихотворения от книгата разглеждат
 правото на човека да бъде свободен и да има пълноценно общение с Бог, така че да израства и да бъде помазан от Неговата сила и освободен от греха.
Следващете стихове се спират на човешката любов и нейните плодове -
приемането, отхвърлянето и верността. Любовта трябва да се търси, да се отстоява,
да се преодолява растоянието между хората. Грях е да се разделят хората, които се обичат и не само хората...,дори и дърветата могат да страдат.
 Покаянието е онова, което трябва да достигне всяка душа. То е като дъгата на
Бога заветна, то е като врата към Духовността. Човек започва да общува със Създателя и чрез Любовта променя света около себе си. Любовта повлиява на света чрез Божия Дух и тя разчупва лицемерния ритуал на църковната институция.
Любовта означава да поемеш отговорност за другия, да му свидетелствуваш и да го приемеш. Бог е този, който е над всичко и единствено чрез вяра можеш да преминеш по духовното море и да победиш. По този начин получаваш из целени е и спасение.