самотни нощи
Summary rating: 3 stars
6 Преглед
Посещения:
199
думи:
300
Публикувано на: Юли 12, 2007
Тъмна нощ без капчица светлина се спуснала над Лондон. Навсякаде ,като че ли целият град бе заспал от преспивната песен на вятъра. Които си позволяваше единствен да броди из града. Но,явно това бе илюзия на един автор. Защото звук прониза идилията . Този стон бе отправен кьм севишния за помощ. Една душа отхвьрлена от тихата спокоина нощ. сега бягаша из уличките на заспалият град. Само тази душа не бе намерила блаженният покой на топлата постеля и съня. Тя бягаша в неистов бяг ,в който ясно се виждаше надеждата за спасение. Тази сянка , която препускаше из мрачните улици жадно достигна ъгъла, до стария кей. Надяваше се тази сатанинска сянка , която крьвожадно я преследваше да я изгубила от злокобният си поглед. Притисната до хладната стена. душата едва овладя изтормозените си сетива.ДОРИ НЕ И ОСТАНА МИГ В КОИТО ДА ПРУСМИСЛИ ПЛАНА СИ ЗА БЯГСТВО, КОГАТО ЕДНА ЗДРАВА РЪКА Я ЗГРАПЧИ ЗА РАМОТО. Последва стон, вик и тъп удар, които явно бе и последното усетено от жертвата. Защото изморенето и тяло се свлече на мокрите павета. Заплашителната втора сянка вдигна лекият си товар и с елегантен жест го хвърли студените и жадни води на Темза. Потривайки доволно ръце, вторият се отделечи от местопрестъплението. Обрьщайки се за последно, да се увери, че жадната река е погълнала тъй злокобният му товар. Бегла усмивка проблясна по смъртно бялото лице. Само отделечавищите се стьпки напомняха за наранената нощ, която бе единственият свидетел. Но убиеца не можеше да я обвинява за видяното сега, Защото именно нощта с нейната тъмна утроба го поемеше и скриваше всеки път, когато в него се родеше нуждата. Тази нужда да отнема живот.Именно тя бе станала едничката му цел и смисъл да се буди всяка сутрин. Именно нощта бе станала неговата любима спътница в деянията му.