ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ

Кратък обзор на “Престъпление и наказание” на Достоевски. Този роман, написан първоначално на руски и публикуван през 1867 година, е психологически роман, който изследва въздействието на изолацията и вината върху разума и съвестта, както и необходимостта от саможертва и изкупление. В центъра на повествованието е Разколников, млад студент, който от няколко месеца все повече и повече се затваря в усамотение. В тази изолация той започва да развива натрапчиво теорията за свръхчовека. Това е идеята, че някои хора, които заради висшия си интелект и евентуалния принос, който биха имали към човечеството, не са длъжни да се подчиняват на някои морални правила. Исак Нютон например, би бил оправдан, ако убие някого, за да може да продължи делото си. Обсебен от идеята, Разколников започва все повече да се убеждава, че е от тази категория хора. За да го докаже сам на себе си, той решава да убие старата лихварка. Оправданието за този акт е, че тази жена, Альона Ивановна, е паразит и че, ако я убие ще направи услуга на човечеството. В почти безумно състояние, което е далеч от спокойствието и логиката, с които е считал, че един свръхчовек би трябвало да извърши подобен акт, той успява да убие лихварката с брадва. Убива и сестра й, простодушна и мила жена на име Лизавета. Разколников открадва някои вещи от апартамента, в това число верижка с кръстче на Лизавета и избягва.   Подобно на телевизионния детектив Коломбо, Петрович използва специфични психологически похвати, за да го принуди да признае. Други важни герои са сестрата на Разколников, Дуня, и майка му. Дуня дава представа на читателя какъв би могъл да бъде Разколников, ако не беше прекъснал връзките си с хората: тя е силна и горда, но и дълбоко морална.  Показва го като иска да се пожертва /чрез брак/ за семейството си и с решителната съпротива, която оказва на Свидригайлов, който е злодеят в романа и бивш нейн работодател, опитал се да я съблазни. В останалата част от романа Разколников изпада в състояние на параноя и самооправдание, което ясно показва, че няма чистата съвест и мораното превъзходство на свръхчовека. В процеса на самоналожено наказание, той признава престъплението си пред Соня, проститутка, чийто образ е символ на милосърдието и саможертвата. Тя настойчиво го моли “да вдигне кръста си” и да приеме последствията от престъплението си. Той прави това накрая, като излежава заточението си в Сибир, а Соня го придружава. Преди официалното си признание, обаче, Разколников загатва за своята вина и излага философските си основания пред Петрович, човекът, разследващ убийството на двете жени.   Пълната противоположност на героя на Разколников е Разумихин, прятен и жизнерадостен студент, който е общителен и морален, докато Разколников е мрачен и егоист. Основните теми на романа са социалната изолация и въздействието й върху морала, победата на съвестта над логиката, и значението на вярата, съможертвата и изкуплението.