Най-близка до
хората,
защото е най-близка с Бога...
От почти 2000 години Мария е жената, която е най-представяната,
най-скулптираната, най-присъстващата в сърцата на
хората. Но ето, че днес е принизена, сведена до някакъв мит. А тя е в центъра на историята за Спасението. Тя е родила Бог за света. И затова е най-близо до Бога и най-близо до хората, които обича със същата майчинска любов. Тази бедна жена представлява най-завършеното човешко същество.
Тя е новата Ева, “по-млада от греха” , която е била избрана, за да възроди, без патернализъм, семейните връзки със Създателя. Тя е противоотровата срещу мъжката теология,
защото Спасението не можеше да бъде само мъжко (хомосексуално, в етимологичното значение на думата). Тя разкрива антропологията на жената, както се възприема от руския феминизъм.
Движението “Дева Мария” преди църковния събор дразнеше с крайностите си. Реакцията след събора, който преосмисля значението на Мария за Църквата, за човечеството, за смирението, често e омаловажаваща.
Тази книга примирява двете тенденции, като посочва онова, което е специфично за Мария: едновременно обикновена и необикновена в простотата си, “безкрайно голяма, защото е и безкрайно малка”, казваше Пеги. Така тя е чистото отражение на Създателя: абсолютното начало, защото е дух, но върховен, присъстващ във всяко нещо.